Пролетната иглика е сред първите вестители на пролетта и в народната медицина има много дълга история.

Принадлежи към семейство игликови (Primulaceae) и е разпространена в почти цяла Европа, а също и в умерения климатичен пояс на Азия.

Пролетната иглика е била използвана с голям успех в практиката си от известния свещеник Себастиан Кнайп (един от основателите на натуропатията), а също и от билкарката Мария Требен.

Игликата съдържа предимно сапонини, флавоноиди, силиций, гликозиди, аскорбинова, синапова и силициева киселина, етерично масло и захариди. Цветовете и листата също са богати на витамин C и бета-каротин, които имат антиоксидантни свойства и помагат за укрепване на имунната система. В игликата откриваме и минерали като калий и калций.

Основната ценност на игликата се крие в съдържанието на сапонин, който традиционно се използва за разреждане на секретите в бронхите и белите дробове, с което подпомага отхрачването, а същевременно се смята, че има и противовъзпалително действие.

 

 

Пролетната иглика е ценна лечебна билка с широко приложение. Традиционно се използва за подпомагане на дихателните пътища, а също и при мигрена, безсъние, нервни смущения; смята се, че помага за прочистване на кръвта и има успокояващо действие. На тази билка традиционно се приписват и диуретични свойства, като се използва и при ревматични оплаквания.

В исторически рецепти пролетната иглика се споменава и като средство, свързвано с парализа и подагра, както и „за укрепване срещу удар“. Лекарите и монасите от ранното Ново време често са я предписвали и като средство за укрепване на сърцето, при настинка, срещу пикочни камъни и за обработка на рани.

 

Мехлемът и маслото традиционно се използват при дразнене на кожата, бенки, акне, брадавици и други кожни оплаквания.

 

Най-често игликата се използва самостоятелно под формата на билков отвар или в много чаени смеси. За чай се използват сушени или пресни цветове, а понякога и цялата надземна част на растението. Листата и цветовете могат да се консумират и сурови, най-вече в пролетни салати. В миналото листата на игликата са били включвани и в много рецепти.

Цветовете на иглика са добра съставка за инхалационни смеси за дихателните органи и за билкови бани.

 

Като традиционно средство, свързвано със сърдечни оплаквания, се споменава игликовото вино, което може да се приготви през пролетта. Двулитрова бутилка се пълни свободно с цветове иглика до гърлото и се залива с бяло вино. Цветовете трябва да бъдат напълно потопени. Затваряме леко бутилката и я оставяме 14 дни на слънчево място. При сърдечна болка традиционно се приема от време на време по глътка вино, а хора със сърдечни оплаквания – до три супени лъжици дневно.

 

 

Игликата често е съставка на различни чаени смеси. Подходящи са комбинации най-вече с корен от сладник, надземна част от босилек, лист от живовляк, корен от лечебна ружа (хибискус), надземна част от мащерка, плод от анасон, лист от подбел, надземна част от исоп и цвят от лопен

 

 

Тъй като сапонините са чувствителни на високи температури, отличен избор за подпомагане на отхрачването на белите дробове може да бъде напитка, приготвена чрез студена мацерация на цветове от иглика, теменужки, медуница и коприва във вода за поне 6 часа, в идеалния случай през нощта. На сутринта прецеждаме мацерата и

го затопляме до температура, приятна за пиене.

 

 

От иглика се приготвя и тинктура, която традиционно се използва при заболявания на белите дробове и бронхите, при кашлица. Смята се, че помага за отделянето на секрета, действа успокояващо при възпаления и подпомага разграждането на пикочните камъчета. Действа много добре за общо отпускане и подобрява заспиването. Използва се при главоболие с психогенен произход. Помага при косопад, причинен от продължителен стрес.

Малко количество тинктура смесваме с вода в съотношение 1:3 и втриваме в скалпа

 

 

 

 

При мигрена се препоръчва запарка от две чаени лъжички цветове на 2,5 дл вода.

 

 

При възпаление на белите дробове си приготвяме отвара от една супена лъжица ситно нарязан корен. Заливаме го със студена вода и оставяме да се накисва 15 минути. След това го оставяме да заври и след отстраняване от котлона оставяме да се запарва още 10 минути.

 

 

Срещу ревматизъм и подагра си приготвяме запарка от 10 г от цялото растение (цвят, лист, корен). Заливаме билката с литър вряла вода и оставяме да се запарва 10 минути. Пием по 1 чаша дневно.

 

 

При безсъние опитайте иглика с лавандула, жълт кантарион и корен от валериана. Изпийте чаша горещ чай преди лягане

 

 

Цветовете на иглика понякога могат да предизвикат при чувствителни хора контактни алергични реакции (зачервяване на кожата, мехурчета). Като част от чайове игликата може да се приема без притеснения, но неоправдано високи дози могат да причинят гадене, повръщане или диария. На бременни и кърмещи жени се препоръчва терапевтичните дози да бъдат съответно намалени